Описание на фирмения профил
За нас
Драматичен театър Апостол Карамитев е създаден през 1953 година с Указ на Държавния съвет на България. Той e единственият държавен театър в не окръжен град. Първият салон на театъра, преди да се построи сегашната сграда, е таванският етаж на „Винпром”. Там прозорците са заковани с шпертплат, гримьорните са без дневна светлина, отоплението е с голяма варелна печка. Техника няма. Но първият директор, пловдивският режисьор Сашо Симов, човек с неизтощима творческа виталност, съумява да формира трупа и да започне работа. Първата премиера е на Вазовите „Службогонци”. През този сезон трупата подготвя и реализира още три постановки. След година „поетът с ватенка” Пеньо Пенев „документира” преместването на театъра в днешната му сграда със стихотворението си „Моята улица”:
Под грейнали глобуси, разтворил врата двукрила,
ресторантът те кани на вкусна вечеря.
Пред новия театър – народ? гъмжило?
На афиша: Довечера – „Щастие” – премиера.
Дълго това гъмжило е неизбежния щрих в „портрета” на Димитровградския театър.
Творците, които оставиха частица от себе си на тази сцена, в този град, завинаги ще останат големи имена в историята на българския театър: режисьорите Асен Шопов, Сашо Симов, Кръстю Дойнов, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Възкресия Вихърова, Бина Харалампиева, Невена Митева, Владимир Петков, Недялко Делчев, Явор Гърдев, Валерия Вълчева, драматурзите Иван Русев, Злати Терзиев /в различни периоди и директори на театъра/, Светослав Овчаров, сценографите арх. Ангел Ахрянов, Вячеслав Парапанов, Петър Митев, Илко Грънчаров, Никола Тороманов, актьорите Ицках Финци, Нина Стамова, Илия Раев, Мимоза Базова, Маргарита Дупаринова, Васил Михайлов, Стоян Гъдев, Никола Тодев, Златина Тодева, Христо Руков, Георги Свинаров, Михаил Мутафов, Дафина Данаилова, Веселин Цанев, Мариана Крумова, Цветана Манева, Пепа Свинарова, Марчела Христова, Никола Боев, Александър Дойнов, Иван Савов, Красимир Доков, Теодор Елмазов, Пламен Пеев, Иван Панев, Виктор Бойчев…
Не един критичен период е преживявал театърът, но най-лошият от тях е закриването му през 1964 г. Тогава, след като трупата, начело с режисьора Асен Шопов, реализира един твърде прогресивен за времето си спектакъл – „Грешката на Авел” от Емил Манов, театърът е закрит от най-високо място с личната намеса на Тодор Живков. Актьорите са разпръснати по други театри. Режисьорът Асен Шопов изпада в немилост и сградата остава като втора сцена на Хасковския театър.
Под въздействието на местната общественост и с помощта на народния представител Емилиян Станев, театърът отново „се ражда” през 1972 година. И отново публиката пълни салоните.
След 1989 година тръгват театрални реформи. И отново този театрален Феникс – ДТ”Апостол Карамитев”, е в полезрението на реформаторите. Започват съкращения на творчески персонал, съставът постепенно се свива и днес, въпреки, че името Драматичен театър е запазено, театърът е от типа „приемаща сцена”. Идват гостуващи театри от цялата страна. Салоните отново се пълнят. Но…..един бургаски кмет някога, през 30-те години казва:”Град без действащ театър е едно огромно село”.!!!
Дали е възможно отново тук да има артисти, режисьори, творчески интриги?! Времето ще покаже…
Но няма гостуваща трупа, която специално да не отбележи, че Димитровград има специална публика… Публика, която през всичките години и превратности на съдбата остана вярна на ДТ”Апостол Карамитев”!
През 2006 година, ДТ „Апостол Карамитев” учреди награда „Любимец 13” – един поклон пред паметта на патрона на театъра, големия български актьор Апостол Карамитев. Тя е уникална с това, че е единствената награда, която се дава от публиката на нейния любимец.
След всяко представление зрителите попълват анкетни карти и оценяват актьорите, участващи в спектакъла по шестобалната система. В навечерието на 27 март, Международния ден на театъра, анкетните карти се обработват, определя се победителят и се връчва наградата, която представлява статуетка, изработена от художника-дърворезбар Георги Георгиев. Паричната и стойност е 1 000 лв., осигурени от спонсора на „Любимец 13”- циментовият завод „Вулкан” АД.
2006 година „Любимец 13” – Валентин Танев за участието му в спектакъла „Веселите Разплюеви дни” на Театър 199
2007 година „Любимец 13” – Ивайло Христов за участието му в спектакъла „Секс, наркотици и рокендрол” на театър „Българска армия”
2008 година „Любимец13” – Камен Донев за авторския му спектакъл „Възгледите на един даскал за народното творчество”
2009 година „Любимец 13” – Христо Мутафчиев за участието му в спектакъла „Шведска защита” на Театър 199.
Технически параметри: Театърът разполага със зрителна зала с 438 седящи места, две двойни гримьорни, гардероб с театрални костюми, реквизит, въртящ се кръг, звукова кабина и осветителна кабина с професионална озвучителна и осветителна техника.
Ключови думи: Драматичен театър Апостол Карамитев, Драматичен театър Апостол Карамитев Димитровград, театър в Димитровград, представления и спектакли Димитровград, Любимец 13 Димитровград, театрални постановки Димитровград, драматичен театър Димитровград, програма драматичен театър Димитровград, представления театър Димитровград, национални награди любимец 13 Димитровград
