Описание на фирмения профил
За нас
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей София при БАН наследява най-добрите традиции на Етнографския институт с музей и Института за фолклор, обединени на 1 юли 2010 г. ИЕФЕМ-БАН е националният център за етноложки, фолклористични и културноантроположки изследвания. Разполага с богати библиотеки и архиви (теренни аудио-, фото- и видеозаписи, етнографски дневници и описания и др.), а Националният етнографски музей съхранява десетки хиляди обекти, цялостно представящи българската традиционна култура.
Националният етнографски музей в историята
1892 г. – в София се създава Народният музей, един от основните отдели на който е Етнографският.
1906 г. – музеят се отделя като самостоятелен под названието Народен етнографски музей (НЕМ). Негов първи директор е Димитър Маринов. Заслугата за обособяването на етнографски музей е на тогавашния министър на образованието проф. Иван Шишманов. В продължение на 48 години високо ерудирани специалисти градят Народния етнографски музей по образец на западноевропейските музеи. И само за 20 години те успяват да съберат огромна веществена колекция, сочена за една от най-богатите и разнообразни колекции на Балканите. В музея работят такива изявени изследователи и общественици като Димитър Маринов, Антон Попстоилов, Евдокия Петева-Филова, Стефан Костов, Кръстю Миятев, Христо Вакарелски, Любомир Милетич и др. Музейният живот привлича и други известни представители на българската интелигенция, сред които писатели и поети като Иван Вазов, Дора Габе и Елин Пелин, композитора Добри Христов, художника Иван Мърквичка, изкуствоведа Асен Василиев.
44 г. – София преживява най-тежките въздушни нападения. Бомбардировките на 10 януари и 30 март са най-масирани и разрушителни, те завинаги променят облика на столицата. В праха на руините е и Народният етнографски музей. В спомените си за тази трагедия Христо Вакарелски пише: „В началото на октомври се явих в София в „музея“… Но, никакъв музей нямаше… Изгорял беше до дъно!… И така, започна проверката на музейното имущество, което още по мое време, в началото на м. май 1941 г. беше поместено в сутерена на Първа девическа гимназия на ул. „Цар Шишман“… Евакуираните материали в Първа девическа гимназия се оказаха плувнали във вода от разрушената водна инсталация и канализация.“ Като директор на
1879 г. – сградата става резиденция на княз Александър I Батенберг. По негова заповед през 1880-1882 г. е извършено първото преустройство на сградата – от архитектите Румпелмайер, Колар и Майерберг. В навечерието на 1883 г. там се провежда първият дворцов бал.
1893-1895 г. – Дворецът претърпява ново преустройство през по план на австрийския арх. Грюнангер – разширен е с Източното крило. Сградата съдържа елементи на ренесанс, виенски барок, напомня на френските дворци от ХVІІІ в.
40-те и 50-те г-ни на ХХ в. – в сградата са пребивавали МС на НРБ и Висшата партийна школа.
1978 г. – сградата е обявена за Паметник на културата от национално значение.
Ключови думи: Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, изложбени зали в София, етнографски музей в София, паметници на културата в София, културни центрове в София, култура и изкуство град София, музейни експозиции София, етнографски изложби град София, културно наследство София, етнология и фолклористика с Етнографски музей София
