Описание на фирмения профил
Институт за литература – БАН е създаден през 1948 г. Основатели са академиците Николай Райнов, Елин Пелин, Людмил Стоянов, Константин Петканов, Николай Лилиев, Петър Динеков. Досегашни негови директори:
акад Николай Райнов (1948-1949)
акад. Людмил Стоянов (1949-1957)
акад. Георги Цанев (1958-1962)
проф. Стойко Божков (1962-1973)
чл.-кор. Тончо Жечев (1974-1982)
акад. Ефрем Каранфилов (1982-1988)
проф. Боян Ничев (1988-1991)
ст. н. с. Стефан Кожухаров (1992-1999)
доц. д-р Рая Кунчева (1999 – 2011)
доц. д-р Елка Трайкова (2012)
Институтът за литература към Българската академия на науките изследва българската литература от Средновековието до наши дни в теоретичен, историко-културологичен и компаративистичен аспект, както и литературите на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия. Институтът развива още архивна, библиографска и извороведска дейност.
Основни изследователски области в Института за литература са Старобългарска литература, литература на Българското възраждане, нова и съвременна българска литература, теория на литературата, сравнително литературознание, библиография.
Периодични издания на Института за литература са списание „Литературна мисъл“, основано през 1957 г., поредицата „Старобългарска литература“, която излиза от 1971 г., и годишникът „Scripta & e-Scripta“, чийто първи брой се появи през 2003 г.
В Института за литература се подготвят академични издания на най-големите български и чуждестранни писатели и се разработват монографични и компаративни изследвания върху тяхното творчество.
В Института за литература е създадена единствената по рода си в световната палеославистика „Кирило-Методиевска енциклопедия” в четири тома. Подготвена е за печат и „Енциклопедия на Българското възраждане”. Друго значително издание е многотомната поредица „Периодика и литература”. В нея е представен литературният живот на страниците на българския периодичен печат след Освобождението. Необходими за всеки българист са съставените в Института тритомен „Речник на българската литература” и „Речник по нова българска литература”, които са ценни справочни издания и имат широко приложение при запознаването с българската литература. Съществена част от дейността на Института е представена в множество сборници с научни изследвания върху най-съществените аспекти на българската литература и чуждестранните литератури. Издадени са десетки анкети с писатели, поети и литературни критици от различни поколения. Сред многотомните трудове на Института е „История на преводната рецепция на европейски литератури в България“. Подготвя се и „Енциклопедичен речник на новата българска литература“ в 3 тома.
Изследователската дейност в Института за литература прилага съвременни подходи, разработвани в световната хуманитаристика. Учените създават бази данни в областта на литературната история, архивистиката, сравнителното литературознание. Изградена e компютърна инфраструктура Repertorium workstation за описание на средновековни славянски ръкописи: http://clover.slavic.pitt.edu/~repertorium/. Създаден е и електронен портал за средновековната писмена култура на Балканите: http://slovo-aso.cl.bas.bg.
Научните проекти, които се разработват в Института за литература, са посветени на изучаването и запазването на българското културно наследство, на съхраняването на духовните ценности и традиции и проектирането им в европейския и световен културен контекст.
Институтът за литература разработва съвместни научни проекти с висшите учебни заведения в България, както и с институти от Великобритания (Британската библиотека в Лондон, Институт по хуманитаристика към Университета в Кийл), Австрия (Институт за славистика към Университета във Виена), Полша (Институт за литературни изследвания, Институт по славянознание към Полската АН), Румъния (Институт за теория и история на литературата „Дж. Калинеску“ към Румънската АН), Русия (Институт по славянознание, Институт „Пушкински дом“), Словакия (Институт за световна литература към Словашката АН), Унгария (Институт по литературознание към Унгарската АН), Чешката република (Славистичен институт към Чешката академия на науките, Прага), Швеция (Департаменти по славистика в Университетите в Гьотеборг и Упсала), Сърбия (Институт за литература и изкуствознание, Белград), Словения (Център за научни изследвания към Словенската академия на науките и изкуствата), Македония (Институт за македонска литература в Скопие), Грузия (Институт за грузинска литература „Шота Руставели“ в Тблиси). Институтът за литература е член на Международния консорциум за изработване на стандарти за предаване на текстове в електронна форма и за тяхното разпространение (Text Encoding Initiative) (от 2003).
Библиотеката на Института за литература разполага с фонд от над 114 000 заглавия – книги, поредици и периодични издания в областта на литературознанието, езикознанието, философията, фолклора, културата, науката, просветата, обществените науки (социология, изкуствознание, политика, военно дело, история, биографии), а така също художествена и детска литература. Целият библиотечен фонд може да се ползва всеки ден в читалнята на библиотеката.
